Алеко Константинов  „Светли, светли образи ни дайте! Задушаваме се в мрачната сфера, която вий ни рисувате, в която се движат само нравствени изроди. Души ни атмосферата, в която се кръжи Вазовият Кардашев; възмущават ни, погнусяват ни Влайковите Каминовци; сърцето ни топят картините на Мирчовия „Тъмен свят“, ужасяват ни злобните сатири на Михайловски; срам ни обзема от похожденията на Константиновия Бай Ганьо; а като венец на всичко това, трябваше пък и Величков да ни сочи с