Големи български изобретатели - Асен Йорданов

Познаваме имената на някои български изобретатели като Джон Атанасов, но дали той единствен е допринесъл за откриването на нови технологии, изобретения и нововъведения? Кои от големите български изобретатели остават непознати? В тази поредица ще ви запознаем с имена, които доказват изобретателския и иноваторски дух и способности на нацията ни, имена, които заслужават да бъдат обсъждани и давани за пример и авторитети на децата ни.

Част 1

Асен Йорданов – „бащата на авиацията“, създателят на въздушната възглавница и телефонния секретар

Човекът, на когото може да връчим титлата „баща на авиацията“ у нас, е Асен Йорданов, станал дори почетен гражданин на Ню Йорк и оставил сериозна българска следа зад Океана. За неговия вдъхоновяващ живот ще стане дума в по-долните редове.

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември  1896 г.  

Още от малък е много любопитен и любознателен. Сина е на високообразовани родители, които виждат, че от момче е запленен от тайните на науката. Все още ученик, през 1912 г., само на 16 години, той конструира безмоторен самолет, който успява да полети. Скоро след това младежът е сред учениците на Луи Блерио, а след още две години поставя началото на българското самолетостроене, като самостоятелно конструира първия български самолет. Датата е 10 август 1915 г. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи от 45 градуса наклони.

Асен Йорданов не остава само с това си изобретение. През Първата световна война е приет в Школата за запасни офицери и заминава отново за фронта. За проявена изключителна смелост е награден с Орден за храброст.

След като войната приключва, Ньойският договор забранява на България да има авиация, самолетите ни са унищожени, пилотите – уволнени. Лишен от възможността да прави самолети в България, той намира шанс за нова изява в обявения от Американския аероклуб през 1921 г. Международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан. За съжаление конкурсът не се провежда, но Асен Йорданов вижда своята възможност за развитие. Дори кандидатства със свой приятел за българско финансиране с думите:

„...Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички, признати за цивилизовани народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име...“

Така Асен Йорданов остава в Америка и започва... да учи, отново. По-късно работи в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене „Боинг“, „Локхийд“ и „Дъглас“. Така се стига до транспортния „Дъглас ДС-3“, а по-късно и „Боинг Б-17“ Фортрес, „Боинг 29“ Суперфортес, тежкия изтребител „П-38“, на които главен конструктор е Асен Йорданов.

Скица на първия български самолет

По-късно Асен Йорданов открива авиационно училище, което се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.

Написал е 9 книги в областта на авиацията.

Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, признава: „От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация“.

В чест на Асен Йорданов в Антарктида е кръстен заливът на Земя Греъм – Йорданов залив.

Йорданов залив (Yordanoff Bay)

Още по-впечатляващо е, че Асен Йорданов създава изобретения и извън сферата на авиацията. Негова е въздушната възглавница, използвана днес както при самолетите, така и при автомобилите. Първоначално устройството, наречено на английски airbag, има за цел да предпазва пътниците в авиацията при аварийно кацане, но бързо навлиза и при други превозни средства. През 1971 г. за първи път компанията "Форд Моторс" поставя експериментално въздушни възглавници.

И не само това - Асен Йорданов изобретява и телефонния секретар. На английски то носи неговото име - Jordanphone. Устройството е създадено през 1948 г., 5 години преди изобретяването на касетата за касетофон и 30 години преди телефонният секретар да стане ежедневие. То представлявало телефон с функции за интерком, оставяне на съобщения и запис на разговори, което улеснявало конферетните връзки.

Преди смъртта си Йорданов е обявен за почетен гражданин на Ню Йорк.

По материали от книгата „50-те български открития и изобретения, които промениха света“, издателска къща Труд, 2023 г., Асен Йорданов – бащата на българската авиация и www.rodnoto.bg