Дарителите на Следосвобожденска България

Дарителската дейност след Освобождението на страната ни е толкова мащабна, че стойността на активите през 1944 г. се оценява в днешно изражение на поне 4 - 5 млрд. лева. Нашите предшественици - учители, чиновници, академични учени, военни и висши духовници даряват според възможностите си. Те оставят своите лични средства и имущество за създаването и поддържането на училища, Академия на науките, детски градини, болници, университети, читалища, библиотеки и др. С такъв размах, че и до днес, въпреки комунистическия режим, следите от даренията остават видими. Тук ще ви разкажем една малка част от историите на дарители. Но това не са просто разкази от миналото, това е модел за изграждане на общество и държава. Веднъж изграден в миналото, той може да бъде пренесен и в едно по-добро настояще.

Ангел и Мария Попови от Велико Търново завещават цялото си имущество на стойност 1.3 млн. лева за "належащите обществени нужди на любимото ни Търново, а особено да се помогне на тия, които искат, но нямат възможност да добивата прехраната си с работа". на 19 октомври 1934 г. Андон Виячев дарява 2 млн. лева за образуването на фонд, който да "съдейства за културно-просветното развитие, застопанския напредъ и подпомагане на социално слабите жители" на родното му село Шишманци. Димитър Икономов прави дарение от 500 хиляди лева на БАН в памет на брат си Стефан Костов Икономов. През 1935 г. митрополит Неофит Видински дарява на Св. синод 605 340 лева за образуване на благотворителен фонд. Годишните приходи от капитала са предназначени да допмогата "подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия".

Андон и Стойна Виячели

Андон Виячев е роден в с. Шишковци, Кюстендилско. Завършва трикласно училище в Кюстендил. В продължение на няколко години е учител в родното си село, контрольор по десятъка и писар в общината. Народен представител в XI ОНС (1901 г.). Инициатор на първата земеделска дружба в Кюстендилска околия. Личен приятел на Владимир Димитров-Майстора, той съдейства за трайно установяване на художника в с. Шишковци. Със съпругата си Стойна са модели на известната картина "Семейство". За благотворителна дейност е награден с почетен знак "За насърчение към человеколюбие", трета степен.

Дълбоко свързан с родното място и съселяните си, А. Виячев прави дарение от 2 млн. лева за с. Шишковци. С този капитал се образува фонд, носещ неговото и на съпругата му име. Щедрото дарение е предназначено да съдейства за културно-просветното развитие на селото, за неговия стопански напредък, за подпомагане на социално слабите жители. Част от приходите са предназначени за построяване на гара със сглад на жп линия, която да улесни износа на производството на селото. Друга част от приходите служат за училищна сграда. От 1939 г. средствата на фонда се оставят за капитализиране, докато нараснат на 5 млн. лева. От този момент те се използват за издръжка на персонала на общината (включително лекар), закупуване на лекарства за бедните болни, закупуване на пшенично брашно и раздаването му на нуждаещи се семейства, укрепване на брега на р. Струма с бетонна стена, павиране на улиците, водоснабдяване и електрификация на селото и др.

Ангел и Мария Попови от Велико Търново завещават цялото си имущество на стойност 1.3 млн. лева за "належащите обществени нужди на любимото ни Търново, а особено да се помогне на тия, които искат, но нямат възможност да добивата прехраната си с работа". на 19 октомври 1934 г. Андон Виячев дарява 2 млн. лева за образуването на фонд, който да "съдейства за културно-просветното развитие, за стопанския напредък и подпомагане на социално слабите жители" на родното му село Шишманци.

Андон и Стефана Папазови

Андон Папазов е розофабрикант, роден в Казалнък. Учи в Цариград. Преселва се в Карлово. През 1890 г. основава фирма за производство на розово масло. По-късно основава парфюмерийната фабрика "Ален Мак" в Пловдив. Умира в Ница, Франция.

Съпругата му Стефана Папазова е родена в Ямбол. Завършва Американския колеж през 1887 г. След като се установяват в Пловдив, развива широка обществена дейност. Една от първите членки на дружество "Постоянство" и негов председател. Пряка членка на Международната женска лига за мир и свобода. Занимава се с литература. Умира в Пловдив.

В свое писмо от 1931 г. до министъра на просветата Андон и Стефана Папазови правят дарение за образуване на фонд в памет на сина си Христо Папазов. Волята на дарителите е със средствата да се построи приют в Карлово за 16-20 деца сираци. През същата година с дарената сума от 2 млн. лева се образува фонд, който се управлява от МНП. Скоро след това започна строежът на приюта, който е завършен преди смъртта на дарителите. Съпрузите се включват и в издръжката на децата.

Стефан Панаретов

Стефан Панаретов е просветен деец през Възраждането, дипломат и общественик след Освобождението, член на БАН. Учи в българското училище във Фенер и Робърт кколеж, където по-късно работи като учител по български език. Активно се включва в движенито против решениято на Берлинския конгрес. Автор на статии и дописки в българския и чуждестранния, печат. Съставя българска граматика. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години. Умира във Вашингтон.

Д-р С. Панаретов оставя цялото си състояние, възлизащо на ок. 5 млн. лева, за подпомагането на българското просветно и културно развитие. Дарява на БАН всичките си пари, като ги предвижда за стипендии на студенти по българска филология в СУ, изпращане на бедни ученици на летни ученически колони, подпомагане на бедни учители, комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др.

Горчо Мерджанов

Горчо Мерджанов е роден в с. Широка лъка през 1857 г. Общественик, държавен чиновник. През 1875 г. отива в Чепеларе, където учи обущарски занаят. Проявява голяма социална активност, което мъ създава авторитет в селото. Известно време е учител в Чепеларе, а по-късно е назначен за писар в Станимака (дн. Асеновград). Заема различни държавни служби. Инициатор е на редица мероприятия, свързани с благоустрояването и културно-просветното развитие на Родопския край, и по-специално на селата Чепеларе, Широка лъка, Стойките и Върбово. С дейното му участие се учредява образователно дружество "Родопска искра", отпусната е голяма помощ за откриването на третокласно училище в Чепеларе през 1882 г. Поема инициативата за образуването на кооперативно дружество "Водопад", чиято цел е електрифициране на селището.

Прави и други значителни дарения. През периода 1899-1902 г. влага много труд и собствени средства в изграждането на читалищната сграда на Чепеларе. С цел подпомагане на бедни ученици дарява 40 хиляди лева на училището и 20 хиляди лева на училищата в с. Стойките и с. Върбово. Не забравя и читалището в родното си с. Широка лъка, което получава 50 хиляди лева.

В писмо до училищното настоятелство в с. Широка лъка Г. Мерджанов пише: "Понеже и сега, при напредналата си възраст, продължавам да вярвам, че само чрез просветата и възпитанието, които се дават в нашите училища, българският народ, след постигналите го нещастия, ще може да се насочи в пътя на културата, едничкия залог за истинското му благоденствие..."

След 1944 г., в съответствие с комунистическата идеология и стремеж да се съсредоточи цялата социална дейност в ръцете на държавата и нейните органи, се пристъпва към ликвидиране на съществуващите благотворителни структури. На първо място те се задължават да закупят голям брой облигации от Заема на свободата (1945 г.). Така по-слабите фондове влагат почти целия си капитал и тяхната дейност става невъзможна. В поредица закони между 1948 и 1949 г., наред с други разпореждания се постановява и закриване на фондове, произхождащи от завещания и дарения, управлявани от държавата. Средствата, с които разполагат, набраните лихви и излезлите в тираж облигации се внасят в приход на държавния бюджет. Накрая с Указ за общественото подпомагане (чл. 17 от него) от септември 1951 г. се задължават всички дружества и фондации в срок от три месеца да ликвидират своята дейност, да предадат имуществата си на народните съвети, а паричните средства - на Министерския съвет.

По материали от енциклопедия "Дарителството"в три тома, издание на Български дарителски форум