РАЗГОВОР С ТОНЧО ЖЕЧЕВ ЗА ЦЕННОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КОНСЕРВАТИЗЪМ

Публикуваме разговор на Катя Митова с проф. Тончо Жечев за българския консерватизъм от списание за култура и хуманистика „Панорама“.

Въпрос: Професор Жечев, поканихме Ви за разговор върху консерватизма и в културата, защото сте между малцината български интелектуалци, които проявяват постоянен интерес към това направление в политическата мисъл… Всъщност Вие смятате ли се за консерватор?

Тончо Жечев: В известен смисъл имам право да се разглеждам като консерватор по принуда, насила консерватор. Защото и аз започнах като деветдесет и повече  на сто от своето поколение – в прогресивна среда, с илюзиите на ремсистите от моето село и гимназия, след това в университета и обществения живот през четиридесетте и петдесетте години. И тъкмо наблюденията, конфликтите, сътресенията в тази среда тласнаха мисълта ми в други посоки, насочиха ме към други заключения, в края на краищата доведоха нещата дотам, че някъде от шестдесетте години минавам, ща или не ща, за консерватор.

Всичко започна с един мой доклад за националното своеобразие на българската литература през 1965 година, който стана предмет на широки дискусии, материалите от който излязоха в отделна книга. В тая дискусия имах за опоненти голямата част от значителните имена от тогавашната литература. Може да с каже – останах соло.

Като сега си спомням душевната болка, от която се беше родил този доклад, почти физическото болезнено усещане, че ако не се опомним и завърнем към своите традиции и корени, ще изчезнат в пространството и света неповторимите български звуци, песни-предания, преживявания, ще се обезсмислят животът и страданията на нашите предци! Светът ще продължи по своя път като заличи от духовната карта невероятните плачове, радостни подрипвания, стенания, възторзи и печал на нашите деди.

Създаваше се ситуация, в която нашата култура беше заплашена да изчезне също така безвъзвратно, както по онова време изчезваше вселената на класическото българско село. Всичко това малко тревожеше  „честните и здравомислещи“ прогресисти - това беше нашият псевдоним за повърхностната, но винаги напредничава революционна интелигенция

Предразположения на собствената природа и характер

В новата ситуация, вече оформен човек, аз нямаше как да не забележа зад повърхностния рационален слой на идейните си убеждения дълбоките предразположения на собствената си природа и характер. Наистина от най-ранна възраст живея в София, но това не променя с нищо обстоятелството, че в определящите дни, в детството си, съм се формирал в селска среда, сред селяни, изпълнени и преизпълнени със здрав смисъл, в патриархално семейство, чийто духовен живот започва и свършва с традицията, дори с повторението на предците, чийто духовен глад се засища от преданието, а представата за смисъл и съдържание на живота се изчерпва с повторението на пътя на предшествениците.

Този свят и порядък имаха такава хипнотична сила върху мен, толкова преувеличено усещах топлината им сред студените каменни грамади на града, че не можех да се почувствам докрай гражданин, софиянец. И досега имам чувството, че съм живял като квартирант в града, при това с лоши хазяи. В душевен смисъл и като предпочитания си останах селянин и колкото и да е смешно, съм готов да се гордея с това, ако не за друго, защото тъй дълго съм могъл да пренеса едно чувство, една привързаност и принадлежност.